От д-р Николай Цаков, Клиника по УНГБ при МБАЛ Царица Йоанна.
Горните дихателни пътища първи посрещат навлизащият в белите дробове въздух, като осъществяват контрол върху неговите качества на няколко нива – физико-химично (обояние, сетивна перцепция) и имунологично (посредством секреторните антитела и свободни макрофаги в отделяния мукус). Подобно на всяка кибернетична система носът и околоносните кухини осъществяват и активни промени върху преминаващия през тях поток от газове – променят влажността и температурата им до адекватни стойности, премахват едри прашинки чрез предизвикване на турболентни потоци и адхезия на микрочастици по лепкавата слуз. Посредством движението на милионите реснички, расположени по повърхноста на четковидните клетки, респираторната лигавица активно осъществява транспорт на отделяната от чашковидните клетки слуз от околоносните кухини към носната кухина и от носната кухина към носоглътката (фиг.1).
В своите разработки по физиологията и патофизиология на околоносните кухини и носа, A. Proetz (1953) и W. Messerklinger (1969) доказват че водеща роля в развитието на възпалителните процеси там играе латералната стена на носната кухина по която са разположени отворите на околоносните кухини. H. Naumann (1965) нарича тази зона «остеомеатален комплекс». Различните деформации (изкривена носна преграда, шипове на септума, хипертрофичен ринит и др.) създават предпоставки за нарушение на мукуцилиарния транспорт и нарушение на вентилацията и дренажа на околоносните кухини. Отново трябва да припомним, че лигавицата на околоносните синуси се възпалява малко или много при всяко възпаление на лигавицата в носната кухина (в крайна сметка и двата типа кухини са застлани с една и съща респираторна лигавица), но за синуит говорим, когато възниква нарушение именно във вентилацията и дренажа. Пътищата на възпаление на синусите са както следва – риногенно (80-90 %); одонтогенно (5-15 %); хематогенно, лимфогенно и травматично (5-7 %). Според протичането си синуитите биват остри (до 4 седмици), подостри (4-12 седмици), рецидивиращи (2-4 епизода в годината) и хронични (над 12 седмици). Острите се делят на катарални и гнойни, като понякога възпалението може да придобие некротичен характер (особено при етмоидитие в детска възраст). Хроничните синуити (тези при които възпалението продължава над 12 седмици) могат да бъдат катарални, гнойни, хиперпластични, с полипоидна дегенерация на лигавицата или с фиброзни или кистозни изменения в нея. Според етиологията си синуитите могат да бъдат бактериални (анаеробната флора е запазена марка на одонтогенните синуити), алергични и физични (баросинуит – от резки промени в околното и вътре синусното налягане – летци, водолази). В основата и на едните и другите отново седи нарушената вентилация и дренаж на околоносните кухини. Причинителите на синуитите са вирусни, бактериални или гъбичкови. Обикновено началото се поставя от вирусна инвазия, която нарушава целостта на епителната покривка, като след това нахлуват бактериите. Таблица 1 показва честотата на различните бактериални причинители. Изменя се реологията на отделяния секрет поради промяна на съотношението ресничести/чашковидни клетки – от нормалното 10:1 към патологичното 5:1. Развива се описаният от Науман порочен кръг при който бактериалната инвазия води до оток на лигавицата, запушване на устията на синусите, което води до задръжка на секрет в синусните кухини с последваща промяна в киселинността на секрета и засилена клетъчна алтерация от развиващата се исхемия, което формира пълната картина на гнойното възпаление с допълнително нарушаване на вентилацията и дренажа. Чисто клинично, според мястото на засегнатите синуси синуитите се означават като: етмоидит (особено при малки деца), хайморит (на максиларния синус), фронтит, сфеноидит, пансинуит (засегнати са всичките околоносни кухини). Таблица 2 разглежда различните локализации на синуитите по честота.
Съществуват редица фактори, допринасящи острото възпаление на синуитите да премине в хронично – тук влизат: острия нелекуван риносинуит; неадекватното лечение на острия риносинуит; споменатите вече анатомични особености в носната кухина като септални девиации, формиране на гребени и шипове, свръх мерна средна носна коха, прераздута bulla ethmoidalis, поддтискане на общия и локалния имунитет, алергични състояния, развитие на резистентни форми на микроорганизми (да не забравяме и високата степен на изменчивост на бактериалните, вирусните и гъбичковите причинители). В крайна сметка всички тези фактори увреждат мукоцилиарния транспорт , представляващ най-важния механизъм за поддържане на интактни синусни кухини. Не случайно комплексността на биохимичните основи на мукоцилиарния транспорт са причина той да бъде наречен – триумф на нанотехнологиите.
Начало и протичане на риносинуитите
Риносинуитите започват най-често с развитие на местни симптоми като затрудняване на назалното дишане, главоболие или лицева тежест и болка съответстваща на локализацията на засегнатия синус, започват отделяния от носа на гноевидни жълтеникави или зеленикави секрети, мекотъканни отоци по лицето, развиват се обонятелни нарушения като хипо- , аносмия или обективна какосмия (от неприятния мирис на гнойта), неприятен дъх от устата, гърлобол, слъзотечение и инекция на склерите (от дразненето на съответните тригеминални клончета – от тук са и болките при палпация на изходните места на нервите)). Успоредно с това настъпва и влошаване на общото състояние – слабост, намаляване на апетита, нарушение на съня, адинамия, главоболие, световъртеж, повишение на телесната температура и кашлица. Рентгенографски се наблюдава частично или пълно воалиране на синусната кухина от отока на пристенната лигавица, а в ексудативния етап и формиране на хидроаерична сянка. При прогресия на заболяването могат да се развият и орбитални усложнения на синуитите – тема на по-обширна публикация. Протичането на споменатите симптоми и признаци при децата има своята специфика. Заболяването може да възникне при всяка възрастова група даже от първите месеци на живота (макар и по-рядко при кърмени с естествено мляко деца, поради „трансплантирането” на готов имунитет от майката посредством нейните специфични имуноглобулини). Клиничните прояви при децата са вариабилни и рядко носят специфичен характер в началото. Тежките общи симптоми предоминират над местните. Често заболяването има ярка връзка с конкомитантни детски инфекции и може да протече фудроянтно с характер на септицемия (чести орбитални усложнения – в около 25% от случаите). Основните симптоми при децата са продължителната и упорита кашлица (която се засилва при събуждане), повишена гнусливост, затруднено носно дишане, обща отпадналост, безапетитие, продължителен субфебрилитет и главоболие (по-скоро при децата над 10 годишна възраст). Орбиталните усложнения при риносинуитите нямат рязка граница по между си, но в общи линии могат да се подредят по тежест на състоянието както следва: колатерален оток на клепаците, възпалителен оток, периостит на орбитата, субпериостален абсцес, който при пробив в клепача да се превърне в абсцес на клепача, а при излив назад и в ретробулбарен абсцес с последващо развитие на флегмон на орбитата и вътречерепни усложнения. Тук влизат: тромбозата на синус кавернозус, екстра- и субдурален абсцес, развитие на менингити и менингоенцефалит, арахноидит и мозъчен абсцес.
Диагноза на риносинуитите.
Отново основно място тук заемат основните пропедевтични подходи като добре снетата анамнеза, оплакванията на болния (разказа на майката), щателния обективен оториноларингологичен преглед и параклиничните изследвания. От допълнителните методи на изследване можем да изтъкнем обзорната рентгенография на носа и околоносните кухини, ядреномагнитната и компютърната томография, риноманоментрията, олфактометрията. Ултразвуковото изследване на околоносните кухини загуби своето значение, поради значителното си разминаване с резутатите получени от рентгенографията и ядреномагнитната и компютърната томография. Това стана причина здравната каса на САЩ да престане да изплаща разходите по това изследване от края на на 80-те и началото на 90-те години на миналия век.
Обонянието играе важна роля при нашето взаимодействие с околната среда, поради което оказва директно влияние върху човешкото поведение и може да доведе до значително снижение в качеството на живот. Поради това олфактометрията навлиза все повече в оториноларингологичната практика. Заболяванията на носа често са придружени от обонятелни нарушения. Съществуват различни субективни и обективни методи за изследване на обоянието. От субективните методи най-често се използват скринигови и прагови тестове за оценка хипосмия и аносмия. Качествените изследвания включват дискриминационни и идентификационни тестове. Изследването на обонянието помага за изясняването на целия спектър от ефекти на носните заболявания. Тъй като обонятелното възприятие е в състояние да диференцира хиляди различни одоранти на практика е невъзможно то да се оцени с няколко прости теста. В зависимост от нужната информация, могат да се използват различни тестове, които да измерват различни страни на обонятелната система. В ринологията количествените изследвания са от изключително значение, заради нарушенията хипосмия или аносмия, дължащи се на проводно нарушение в обонятелната система – чести симптоми при алергичен ринит и хроничен риносинуит. Както в аудиологията, повечето тестове зависят от отговорите на пацентите (т.е. те са субективни методи). Субективните методи за определяне на обонянието са бързи и лесни, поради което често се използват при съдействащи пациенти. При общопрактикуващият лекар биха могли да бъдат проведени някои прости хемосензорни тестове, но модерният специализиран УНГ кабинет на всяка цена трябва да разполага с валидиран скрийнингов тест с възможност за документиране на резултатите върху бланка. През последното дестилетие, в световен мащаб, навлязоха няколко валидирани скрийнингови обонятелни тестове, които биха могли да бъдат проведени или от лекар, или от самия пациент. За да добием представа за множеството тестове, които са в употреба, можем да ги подредим в три категории (табл.1).
Таблица 1. Субективни методи за определяне на обонянието
| МЕТОД | ОПРЕДЕЛЕНИЕ |
| Скрийнингови обонятелни тестове | Бърза оценка на това дали има или няма обонятелно нарушение |
| Количествени обонятелни тестове | Измерва степента на съществуващо обонятелно нарушение (измерване на обонятелните прагове) |
| Качествени обонятелни тестове | Оценка на качествените обонятелни нарушения |
В настоящата статия ще споменем само някои скрийнингови обонятелни тестове. Те определят има или няма обонятелно нарушение. Трябва да бъдат бързи, сигурни и евтини. Най-известният пример са шишенца, съдържащи одоранти като кафе, шоколад или парфюм за проста оценка. Всяка ноздра се оценя по отделно за да се изясни дали проблемът е едностранен или двустранен – „латерализиран скрийнинг”.
В последните години се разработиха по-съвършени тестове, които са едновременно сигурни и удобни за употреба. Добре известен пример е Обонятелен Идентификационен Тест на Университета в Пенсилвания (UPSIT – “Univercity of Pennsylvania Smell Identification TestTM” или просто “Smell Identification TestTM”). Той се произвежда от Сенсоникс САЩ (Sensonics, Inc. P.O. Box 112, Haddon Heights, NJ 08035-0112 USA или в Интернет: www.sensonics.com). Този метод на изследване се използва често в Съединените щати и представлява картончета, които се надраскват (за да се освободят микрокапсулираните одоранти) и които се помирисват . Друг тест, произвеждан отново от Сенсоникс е „Кратък Обонятелен Идентификационен Тест” („Brief Smell Identification TestTM”) който се състои от 12 миризми . Японците предлагат идентификационен тест с обонятелни пръчици – OSIT – (odor stick identification test). Съвместна разработка на шведи и финландци е Скандинавския Обонятелен идентификационен Тест – SOIT (Scandinavian Odor Identification Test). Новимед, Швейцария са въвели подобен метод за бърза оценка на обонянието, наречен Мирисни дискети (“Smell Diskettes” – Novimed, Heimstrasse 46, CH-8953 Dietikon, Switzerland). Мирисните дискети представляват пластмасови плочици за многократна употреба, които са носители на 8 различни одоранти (1 кафе – 2 ванилия – 3 праскова – 4 трева – 5 ананас – 6 роза – 7 шоколад – 8 риба). Всяка миризма има образно представяне в един специален протокол, където пациентът или изследващия нанася резултатите. Друг пример е тестът “Sniffin Sticks” използващ устройство подобно на химикалка за обонятелна идентификация (използваният одорант е n-butanone).
Принципи на лечение на риносинуитите
Терапията на ранните форми на заболяването е консервативна, в амбулаторни условия, като целта е да се обхванат етиологичните и патогенетични фактори, успоредно с провеждането и на симптоматично лечение. Използват се антибиотици, антисептици, противовирусни и при необходимост антимикотични препапарати. Патогенетичното лечение включва адреномиметици и антихистамини (за осигуряване на вентилация и дренаж), нестероидни противовъзпалителни средства и кортикостероиди, физиотерапия и при нужда – оперативно лечение. Недостатъци на класическото медикаментозно лечение включват непоносимост към медикаментите, наличието на странични ефекти, резистентност на микроорганизмите към антибиотичните средства, невъзможност за използването на доста лекарствени средства в детска възраст и не на последно място – високата цена препаратите.
Пътища за оптимизиране на лечението
Нужно е търсенето на ефективни и безопасни средства, които въздействат върху различни звена от патогенезата на риносинуитите (особено в педиатричната практика). Използване на препарати с добра поносимост и разумна цена, подходящи не само за лечение и за профилактика на заболяването.
ЦИНАБСИН – ВЪЗМОЖНАТА АЛТЕРНАТИВА
Благодарение на изследователските усилия и своя дългогодишен фармакологичен и клиничен опит Немският хомеопатичен съюз развива и предлага вече и на българския пазар – Цинабсин – комплексен хомеопатичен препарат за лечение и профилактика на риносинуитите. Как Цинабсин се вписва в лечението на риносинуитите? Той оказва специфично действие върху лигавичната покривка на носната и синусните кухини, свойство, подтвърдено от международните стандарти за добра производствена и клинична практика (GMP, GLP, GCP). Медикаментът е с висока степен на безопастност, добра поносимост и следователно – с възможност за приложение върху деца, принадлежащи към различни възрастови групи. Цинабсин се предлага в таблетна форма по 100бр. в опаковка, със следното съдържание: Cinnabaris D3 25 мг; Hydrastis D3 25 мг; Kalium bichromicum D3 25 мг; Echinacea angustifolia D1 25 мг, като вехикулум в таблетките влизат още лактоза, магнезиев стеарат и нишесте.
Хомеопатична характеристика на компонентите
Цинабарис се използва при лечението на остър и хроничен синуит, като купира чувството за натиск в челната и орбиталната области. Hydrastis Canadensis (жълтокорен) – действа при възпаление на лигавицата на горните дихателни пътища, използва се при гъсти жълтеникави носни секрети, облекчава тъпата и силна болка в челната област, помага при обща отпадналост. Kalium bichromicum –използван отдавна в хомеопатичната медицина той е подходящ ри лечението на възпаления на лигавицата на горните дихателни пътища, при остър и хроничен синуит, спомага за премахването на гъстите жълто-зеленикави секрети и загубата на обонянието. Echinacea angustifolia – ехинацеята е също стар познайник в хомеопатията, отново с основно приложение при възпаления на лигавицата на горните дихателни пътища, повишава защитните сили на организма, повлиява общите симптоми като отпадналост и ставни болки. Фармакологичните ефекти на комбинираният препарат Цинабсин са обединени в таблица 2.
Таблица 2. Фармакологичните ефекти на Цинабсин
| КОМПОНЕНТ | ДЕЙСТВИЕ |
| Cinnabaris | Бързо купира симптомите на възпаление на носоглътката и околоносните кухини, премахва чувството за натиск и облекчава носното дишане |
| Hydrastis canadensis | Ефективен при подострите и хронични заболявания в оториноларингологията. Алкалоидите на растенията от род Hydrastis притежават секретолитични свойства |
| Kalium bichromicum | Премахва гнойните секреции и кори, формирани при хроничните ринити и синуити, премахва главоболието, характертно за тези заболявания |
| Echinacea angustifolia | Чрез стимулиране на имунната система, предотвратява рецидивирането на хроничните риносинуити |
Цинабсин бързо и ефективно премахва симптомите предизвикани от синуитите: намалява характеристичното главоболие (симпотмът на «обръча»), намалява чувството за натиск в околоносните кухини, възстановява вентилацията и дренажа, чрез премахване на отока на синусната лигавица, а също чрез подобряване на реологичните свойства на мукуса и чрез стимулиращото действие върху ударите на цилиите на респираторния епител. Цинабсин бързо възстановяна назалното дишане, оказва и профилактично действие: намалява честотата на рецидивите при хроничните заболявания, оказва имуностимулиращо действие.
Позология на Цинапсин
Цинабсин е подходящ за лечениеи на остро и хронично възпаление на околоносните кухини (ринусинуити) – етмоидит, фронтит, хайморит (възпаление на максиларния синус), сфеноидит.
Странични действия и противопоказания
Поради съдържанието във вехикулума на препарата на пшенично нишесте са възможни чревни разтройства при пациенти страдащи от цьолиакия. Препаратът е противопоказан при пациенти с доказана непоносимост към хром, а също и към ехинацея или други разновидности от семейство сложноцветни.
Дозировка
| Г Р У П А | ОСТЪР СТАДИЙ НА ЗАБОЛЯВАНЕТО (ПЪРВИТЕ 1 -2 ДНИ) | ПОДДЪРЖАЩА ИЛИ ПРОФИЛАКТИЧНА ДОЗА |
| Деца от 1 до 12 години | По една таблетка на всеки 2 часа до 8 пъти дневно сублингвално | По една таблетка 3 пъти дневно сублингвално |
| Деца над 12 години и възрастни | По една таблетка на всеки час до 12 пъти дневно сублингвално | По една таблетка 3 пъти дневно сублингвално |
Заключение
Ефективността и безопасността на препапарата Цинабсин се подтвърждава от клиничната практика и методите на доказателствената медицина, хода на проведените многочислени постмаркетингови, мултицентрични и мултицентрични двойнослепи, плацебоконтролирани изследвания. Курсът на лечение с ЦИНАБСИН подобрява самочувствието, спомага за минимализирането на употребата на съдосвиващи капки за нос (ксилометазолин, тизин). ЦИНАБСИН активира защитните сили на организма, което позволява избягването на изостряне на заболяването в студено време или при излагане на провокиращи фактори. Тъй-като ЦИНАБСИН е лишен от странични действия може да се прилага при лечението на деца и възрастни.
Ако вече сте болни, възползвайте се от нашите съвети и помогнете на собствения си организъм да победи болеста с помоща на природни лекарствени средства, създадени по каноните на вековните традиции на хомеопатията и народната медицина.
При използването на комплексни хомеопатични препарати е нужно да припомним, че в началото на приема е възможно леко изостряне или засилване на наличните симптоми, което е характерно за хомеопатичните препарати и е белег за по нататъшен положителен ефект. Прекратяване на приема на препарата и консултация с лекар е нужна само в случаите на значително обостряне на първоначалните оплаквания.
